В началото е музиката. Тя не е била, нито ще бъде. Mузиката Е. Тя извира от настоящето като квазар от хармониращи звуци: мелодия... риф... песен. Всеки тон се отпечатва в ума ти, грабва те и те превръща.
В началото е приятелството. Хората, които правят каквото е нужно, щом чуят Четирите палки. Тези, с които мислиш и действаш в един ритъм. Лицата, които остават неизменни в трептящата мозайка от сменящи се образи, в музиката, която си измислил ти, или тя те е избрала, за да бъде чута.
В началото е бъдещето. Примамка, филм на екран далеч пред теб. Тичаш към него по бягащата пътека, но оставаш на едно място, наречено Сега. Бъдещето е недостижимо, завинаги обвито в мрак.
Това е Future Darkness. Бъдната тъмнина. Будната тъмнина. Мястото, кьдето се срещаш със себе си. Мракът, който поражда светлината. Тишината, която поражда музиката.